* * *
Кажи кога не ме очакваш,
Да дойда като тъжна изненада,
На прага боса да застана,
За да не вкарам кал.
На пръсти тихо да пристъпя,
За да не гоня миговете скъпи,
И да обсебя пак съня ти
Без капка жал.
Кажи ми пак какво не мога
Да сътворя от изнемога,
И нека да скрепим залога
Със тиха ласка.
И аз ще ти докажа с нежност
Че съм красивата уютна вечност
Донесла грешната човечност
без грим и маска.
© Вяра All rights reserved.
Интересно!Малко думата "уютна" вечност не си пасва..с грешната човечност ..аз така го видях!Поздравче!argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
