17 abr 2008, 8:24

* * *

  Poesía
715 0 3

Понякога в живота си случайно

се срещаме със хора и съдби,

които ненадейно, бързо, тайно

се сливат с нас и нашите души.

 

Живеят в нас и с нас -

и ние с тях... и с нас обичат,

влюбват се, скърбят; защото

всички хора си приличат...

 

и всеки търси правилния път,

по който да измине своя кръг,

и стигайки, където е започнал,

отново да започне да върви,

 

за да открие след години време,

че всичко е преходно и лети.

И да опази малката си тайна,

че всичко е любов, а не пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...