17 abr 2008, 8:24

* * *

  Poesía
709 0 3

Понякога в живота си случайно

се срещаме със хора и съдби,

които ненадейно, бързо, тайно

се сливат с нас и нашите души.

 

Живеят в нас и с нас -

и ние с тях... и с нас обичат,

влюбват се, скърбят; защото

всички хора си приличат...

 

и всеки търси правилния път,

по който да измине своя кръг,

и стигайки, където е започнал,

отново да започне да върви,

 

за да открие след години време,

че всичко е преходно и лети.

И да опази малката си тайна,

че всичко е любов, а не пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...