17 апр. 2008 г., 08:24

* * *

716 0 3

Понякога в живота си случайно

се срещаме със хора и съдби,

които ненадейно, бързо, тайно

се сливат с нас и нашите души.

 

Живеят в нас и с нас -

и ние с тях... и с нас обичат,

влюбват се, скърбят; защото

всички хора си приличат...

 

и всеки търси правилния път,

по който да измине своя кръг,

и стигайки, където е започнал,

отново да започне да върви,

 

за да открие след години време,

че всичко е преходно и лети.

И да опази малката си тайна,

че всичко е любов, а не пари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...