17 апр. 2008 г., 08:24

* * *

712 0 3

Понякога в живота си случайно

се срещаме със хора и съдби,

които ненадейно, бързо, тайно

се сливат с нас и нашите души.

 

Живеят в нас и с нас -

и ние с тях... и с нас обичат,

влюбват се, скърбят; защото

всички хора си приличат...

 

и всеки търси правилния път,

по който да измине своя кръг,

и стигайки, където е започнал,

отново да започне да върви,

 

за да открие след години време,

че всичко е преходно и лети.

И да опази малката си тайна,

че всичко е любов, а не пари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...