* * *

11 oct 2015, 19:13

Poesía

477 0 1

И толкова съм млада…

а когато… погледна в огледалото очите си

откривам там един притихнал залез

и няколко неказани „Обичам те!“

Поглежда ме нездраво своеволие,

опънато на нервите във дните,

упорстващо, в пустинното безводие

на есента отказало да приюти мъглите!

И толкова съм млада…

и когато… погледна синовете си пораснали,

ме радва едничката награда,

че те са тук и… са прекрасни!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.