Oct 11, 2015, 7:13 PM

* * *

  Poetry
757 0 1

 

И толкова съм млада…

а когато… погледна в огледалото  очите си

откривам там един притихнал залез

и няколко неказани „Обичам те!“

Поглежда ме нездраво своеволие,

опънато на нервите във дните,

упорстващо, в пустинното безводие

на есента отказало да приюти  мъглите!

И толкова съм млада…

и когато… погледна синовете си пораснали,

ме радва едничката награда,

че те са тук  и… са прекрасни!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някак топло ми звучи; хареса ми!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...