Във дните на печална равносметка
и, търсейки изгубения смисъл,
към теб ме води, без да ме попита,
отчаяния бяг на изтерзаната ми мисъл.

Минути страшни. Часове. Години.
Ала те няма даже за секунда.
Не съм сама. До мене рамо има.
Не съм сама. Но ничия съм. Друга.

А той ме иска всяка Божа вечер,
целува там, където трябва да целуваш ти.
Разбираш ли? Разбираш ли какво е,
напълно чужд човек в леглото ти да спи?

Но не мисли дори за миг, че се оплаквам.
Това е! Аз сама си го избрах.
Исках само с думи две да ти разкажа
какво изпитвам. И че много ме е страх.

Прости ми днес, задето някога си тръгна.
Прости, че нямах сили за живот.
Прости, че цяла вечност вече бягам.
Прости ми!
А на теб - да ти прощава Бог!...