15.06.2006 г., 21:57

***

983 0 1

Във дните на печална равносметка
и, търсейки изгубения смисъл,
към теб ме води, без да ме попита,
отчаяния бяг на изтерзаната ми мисъл.

Минути страшни. Часове. Години.
Ала те няма даже за секунда.
Не съм сама. До мене рамо има.
Не съм сама. Но ничия съм. Друга.

А той ме иска всяка Божа вечер,
целува там, където трябва да целуваш ти.
Разбираш ли? Разбираш ли какво е,
напълно чужд човек в леглото ти да спи?

Но не мисли дори за миг, че се оплаквам.
Това е! Аз сама си го избрах.
Исках само с думи две да ти разкажа
какво изпитвам. И че много ме е страх.

Прости ми днес, задето някога си тръгна.
Прости, че нямах сили за живот.
Прости, че цяла вечност вече бягам.
Прости ми!
А на теб - да ти прощава Бог!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...