15 июн. 2006 г., 21:57

***

981 0 1

Във дните на печална равносметка
и, търсейки изгубения смисъл,
към теб ме води, без да ме попита,
отчаяния бяг на изтерзаната ми мисъл.

Минути страшни. Часове. Години.
Ала те няма даже за секунда.
Не съм сама. До мене рамо има.
Не съм сама. Но ничия съм. Друга.

А той ме иска всяка Божа вечер,
целува там, където трябва да целуваш ти.
Разбираш ли? Разбираш ли какво е,
напълно чужд човек в леглото ти да спи?

Но не мисли дори за миг, че се оплаквам.
Това е! Аз сама си го избрах.
Исках само с думи две да ти разкажа
какво изпитвам. И че много ме е страх.

Прости ми днес, задето някога си тръгна.
Прости, че нямах сили за живот.
Прости, че цяла вечност вече бягам.
Прости ми!
А на теб - да ти прощава Бог!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...