Сърцето ми проплака,
очите ми обляни,
тялото е цяло,
душата ми е в рани.
Успях ли да извикам
или пак зъби стискам?
Ръката мръсна виждам
и да избягам искам.
И толкова е черно,
и сълзите пресъхват -
пак дишам равномерно
или към мен пристъпват
и бавно пак потъвам,
и нищичко не чувам.
И вместо да изплувам,
май просто съществувам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зл Павлова Todos los derechos reservados
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
