Сърцето ми проплака,
очите ми обляни,
тялото е цяло,
душата ми е в рани.
Успях ли да извикам
или пак зъби стискам?
Ръката мръсна виждам
и да избягам искам.
И толкова е черно,
и сълзите пресъхват -
пак дишам равномерно
или към мен пристъпват
и бавно пак потъвам,
и нищичко не чувам.
И вместо да изплувам,
май просто съществувам...
© Зл Павлова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
