*****

15.05.2006 г., 19:53 ч.

Поезия

5.0 / 1

610 0 1

Сърцето ми проплака,
очите ми обляни,
тялото е цяло,
душата ми е в рани.
Успях ли да извикам
или пак зъби стискам?
Ръката мръсна виждам
и да избягам искам.
И толкова е черно,
и сълзите пресъхват -
пак дишам равномерно
или към мен пристъпват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Царството на сънищата
Страхове

Боя се да не дойде миг, когато денят ми вече ще е скучен, сив, и няма да разплаче тишината дори най-...
Виновна (до живот)

> Спокойно спете! Всичко е наред > сега, когато имате виновен... > > К. Кондова Порочна съм – зачева...
Заспиваш ли?

Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...

Още произведения »