*****

Kasch (Зл Павлова)
95 11

10 jul 2006, 10:37

Poesía

658 0 2

Душата ми плаче и сълзи обливат лицето,

ръцете треперят, а тялото сгърчено страда:

не виждам, не чувам, кърви ми сърцето,

а мислите лутат се в обор с бодлива ограда.

Петната от болка стоят на външните стълби,

вратата заключена уморено не скърца,

а вятър си вихри и страховито мълви -

пак си сама и няма пред тебе следа.

Няма да влезеш в дома на своята обич:

ключът е захвърлен далеч от твоите пръсти,

няма прозорец, който тук да отвориш,

само небе, покрито от облаци гъсти.

Пак си сама...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

изречена (Мая Попова)

2006-07-10T15:00:23+03:00

има потенциал в това стихотворение. ако се пообработи, ще бъде отлично. няма да го оценявам на този етап. поздрави.
Романтик (Христо Костов)

2006-07-10T11:20:37+03:00

А ти вземи, разбий вратата.
Влезни отново у дома.
Със обич почерпи душата
и ще изчезне твойта самота!!!

Поздрави за стиха!!!