*****
817
0
2
Душата ми плаче и сълзи обливат лицето,
ръцете треперят, а тялото сгърчено страда:
не виждам, не чувам, кърви ми сърцето,
а мислите лутат се в обор с бодлива ограда.
Петната от болка стоят на външните стълби,
вратата заключена уморено не скърца,
а вятър си вихри и страховито мълви -
пак си сама и няма пред тебе следа.
Няма да влезеш в дома на своята обич:
ключът е захвърлен далеч от твоите пръсти,
няма прозорец, който тук да отвориш,
само небе, покрито от облаци гъсти.
Пак си сама...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зл Павлова Все права защищены
