Kasch (Зл Павлова)
95 11
10.07.2006 г., 10:37 ч.

***** 

  Поезия
659 0 2

Душата ми плаче и сълзи обливат лицето,

ръцете треперят, а тялото сгърчено страда:

не виждам, не чувам, кърви ми сърцето,

а мислите лутат се в обор с бодлива ограда.

Петната от болка стоят на външните стълби,

вратата заключена уморено не скърца,

а вятър си вихри и страховито мълви -

пак си сама и няма пред тебе следа.

Няма да влезеш в дома на своята обич:

ключът е захвърлен далеч от твоите пръсти,

няма прозорец, който тук да отвориш,

само небе, покрито от облаци гъсти.

Пак си сама...

 

© Зл Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • има потенциал в това стихотворение. ако се пообработи, ще бъде отлично. няма да го оценявам на този етап. поздрави.
  • А ти вземи, разбий вратата.
    Влезни отново у дома.
    Със обич почерпи душата
    и ще изчезне твойта самота!!!

    Поздрави за стиха!!!
Предложения
: ??:??