*****
814
0
2
Душата ми плаче и сълзи обливат лицето,
ръцете треперят, а тялото сгърчено страда:
не виждам, не чувам, кърви ми сърцето,
а мислите лутат се в обор с бодлива ограда.
Петната от болка стоят на външните стълби,
вратата заключена уморено не скърца,
а вятър си вихри и страховито мълви -
пак си сама и няма пред тебе следа.
Няма да влезеш в дома на своята обич:
ключът е захвърлен далеч от твоите пръсти,
няма прозорец, който тук да отвориш,
само небе, покрито от облаци гъсти.
Пак си сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
