* * *
Огненозеленият пламък в очите ти, светулчице,
едва ли щеше да свети така радостно,
ако знаеше, че свети напразно...
Пътят е все така тъмен и страшен, светулчице,
и капката светлина от огненозеления пламък в очите ти
не разгонва сенките, а ги прави още по-зли, още по-страшни...
Върви си, светулчице, ние нямаме нужда,
ние не искаме огненозеления пламък в очите ти;
той не ни дава покой, не ни показва пътя,а само ни плаши.
Мракът е по-добър към нас-глупаците, светулчице,
нас той ни успокоява, той ни пречи да прогледнем
и ти знаеш, че ако не си отидеш, ние ще те убием;
и няма да страдаме за теб, светулчице,
нито за огненозеления пламък в очите ти.
Ние ще ликуваме за твоята смърт, светулчице,
и за смъртта на огненозеления пламък в очите ти,
защото той вече няма да свети напразно
и да прави сенките още по-зли, още по-страшни.
Ние ще сме опиянени от твоята смърт, светулчице,
и от смъртта на огненозеления пламък в очите ти.
Ние-глупаците ще сме опиянени от своята глупост
и ще бъдем щастливи сред мрака, светулчице,
ще бъдем щастливи...без огненозеления пламък в очите ти
Иди си, светулчице...
Ние глупаците...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Todos los derechos reservados
