27 ene 2008, 12:34

0000000 

  Poesía » Otra
890 0 2
Все някога ще прочетеш красиви думи,
ще паднат във душата ти
като красиви, но бездушни камъни
и ще усетиш,
че е истина
единствено това, което плачеш...
И след това...
Ще ми разкажеш и за "след това"
и ще ме видиш
как повдигам вежда
изпод къскета на спокойствие,
което някак си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??