Jan 27, 2008, 12:34 PM

0000000

  Poetry » Other
1.2K 0 2
Все някога ще прочетеш красиви думи,
ще паднат във душата ти
като красиви, но бездушни камъни
и ще усетиш,
че е истина
единствено това, което плачеш...
И след това...
Ще ми разкажеш и за "след това"
и ще ме видиш
как повдигам вежда
изпод къскета на спокойствие,
което някак си
крада от някого,
за да ти дам...
И след това...
Ще ми разкажеш и за "след това"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Маринска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...