Jan 27, 2008, 12:34 PM

0000000

  Poetry » Other
1.2K 0 2
Все някога ще прочетеш красиви думи,
ще паднат във душата ти
като красиви, но бездушни камъни
и ще усетиш,
че е истина
единствено това, което плачеш...
И след това...
Ще ми разкажеш и за "след това"
и ще ме видиш
как повдигам вежда
изпод къскета на спокойствие,
което някак си
крада от някого,
за да ти дам...
И след това...
Ще ми разкажеш и за "след това"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Маринска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...