19 dic 2007, 11:54

* * *

  Poesía
665 0 6

                                                                                                                          "... Някой ден сърцето ще поиска онова,
                                                                                                                               което ти си му отнемал,
                                                                                                                               без дори да си разбрал..."


Звездите на небето са сълзи,
изплакани от нечий тъжен спомен,
състарили влюбени очи
и на небето се качили горе.

 

Спомените на живота са истории,
написани от неизживяното ни щастие,
наранили нашите души
и вътре в нас стаени недокоснати.


Сърцето на човека е бездънно,
сърцето на човека е море,
но някой ден ще иска да му върнеш,
щастието, което си му взел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно стихотоворение, докосващо...
    с много обич, Диана.
  • Много хубав стих, Дидка!
    Поздрави и от мен!
  • и най важното е да си намери сърце, което ще го допълва..Благодаря на всички
  • Да, всяко сърце иска да е щастливо, независимо през какво минава.
  • "...Някой ден сърцето ще поиска онова,
    което ти си му отнемал,
    без дори да си разбрал..."
    Неминуемо е ... за жалост, често късно се улавяме. Прекрасен стих!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...