19 dic 2007, 11:54

* * *

  Poesía
669 0 6

                                                                                                                          "... Някой ден сърцето ще поиска онова,
                                                                                                                               което ти си му отнемал,
                                                                                                                               без дори да си разбрал..."


Звездите на небето са сълзи,
изплакани от нечий тъжен спомен,
състарили влюбени очи
и на небето се качили горе.

 

Спомените на живота са истории,
написани от неизживяното ни щастие,
наранили нашите души
и вътре в нас стаени недокоснати.


Сърцето на човека е бездънно,
сърцето на човека е море,
но някой ден ще иска да му върнеш,
щастието, което си му взел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно стихотоворение, докосващо...
    с много обич, Диана.
  • Много хубав стих, Дидка!
    Поздрави и от мен!
  • и най важното е да си намери сърце, което ще го допълва..Благодаря на всички
  • Да, всяко сърце иска да е щастливо, независимо през какво минава.
  • "...Някой ден сърцето ще поиска онова,
    което ти си му отнемал,
    без дори да си разбрал..."
    Неминуемо е ... за жалост, често късно се улавяме. Прекрасен стих!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...