2 nov 2016, 9:12

%>%

  Poesía
748 0 0

Преди време каква бях. Имаше орди от хора,

всички пиеха джин или мента,

и бълваха красноречиви мисли.

До сутринта всички с дълбокомислие

се хихикаха славно и гордо.

О, колко интелигентно всичко беше.

Музика, песни, забави.

Някакви танци, друга шега,

възвишено стоеше всичко.

През деня носих слънчевите си очила,

малко сенки, но и това ще мине.

И колко красиво беше това.

Дали? Или това е просто спомен?

От някакви изминали, далечни времена,

изрисувани във разноцветни багри,

за да възпеят колко е сега различно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...