Nov 2, 2016, 9:12 AM

%>%

  Poetry
744 0 0

Преди време каква бях. Имаше орди от хора,

всички пиеха джин или мента,

и бълваха красноречиви мисли.

До сутринта всички с дълбокомислие

се хихикаха славно и гордо.

О, колко интелигентно всичко беше.

Музика, песни, забави.

Някакви танци, друга шега,

възвишено стоеше всичко.

През деня носих слънчевите си очила,

малко сенки, но и това ще мине.

И колко красиво беше това.

Дали? Или това е просто спомен?

От някакви изминали, далечни времена,

изрисувани във разноцветни багри,

за да възпеят колко е сега различно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...