Преди време каква бях. Имаше орди от хора,

всички пиеха джин или мента,

и бълваха красноречиви мисли.

До сутринта всички с дълбокомислие

се хихикаха славно и гордо.

О, колко интелигентно всичко беше.

Музика, песни, забави.

Някакви танци, друга шега,

възвишено стоеше всичко.

През деня носих слънчевите си очила,

малко сенки, но и това ще мине.

И колко красиво беше това.

Дали? Или това е просто спомен?

От някакви изминали, далечни времена,

изрисувани във разноцветни багри,

за да възпеят колко е сега различно.