19 dic 2019, 10:25

07.03.2019

  Poesía » Otra
636 0 1

Аз съм органи и плът.

Аз съм щастие и скръб.

Провеждам ти електричество.

Имам лице, ама рядко виждам го.

 

Две сълзи в стъкленица

Една усмивка-отлитаща,

временна, пролетна птица.

Имам ток, нямам жица.

 

Широк небосвод със звезди.

Широк небосвод със слънчеви лъчи.

Под него тичаме аз и ти,

преди всичко да се счупи.

 

Дъхът ми секва, речта ми заеква,

умът ми...в умът ти отеква.

И това .. честно казано ми харесва,

знаеш, за смъртта да мисля.

 

Тя е една и те поглъща

в цялата ти чистота. 

От мен може да избягаш, но от нея .. 

 

 

Оставям своята мисъл недовършена,

защото при нас така протича разговора.

Нищета, пълнота, няма я вече тази душа.

 

Не мисли за мен, мисли за дъжда.

Мисли си за листата, и за пролетта.

Мисли си за смъртта, самотата,

срамотата, страстта и старостта.

 

Бягай мили мой..но сянката ти

на едно и също място си стои .

Топлината ти снега ми няма да стопи.

И да бягаш накрая пак си себе си.

 

От това се боеше, нали ?

 

Аз съм органи и плът

ти също

аз съм щастие и скръб

ти също.

На нас ни е присъщо да бягаме,

и да се срещаме, без да се чакаме.

 

Където смъртта надделява,

как ще избягаш тогава ?

Със сълзи фокусираш ми плътта

и с усмивка виждаш ме от теб да бягам - към Ада.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Без Име Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привличане, отблъскване, доста силно. Хареса ми!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....