19 oct 2008, 11:51

* * * 

  Poesía » Otra
630 0 8

Руши  се   всичко,  дори  недокоснато,

във  пепел се  превръща туй що си градил,

с  любов мечтаното намираш  проснато

по очи и във кал, обръгнато от  живота немил.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хареса ми красиво пишеш, поздравявам те
  • Хубав стих,кратък и ясен.Всеки има такива периоди.
    Поздрави!!!
  • Понякога Мариники, на човек му се струва , че всичко се сгромолясва край него, но винаги вярвам , че човек за добро или лошо трябва да си чете бележката: "Няма да е все така". Весела , Елена аз съм доста тежко болен, да не кажа неизлечимо от оптимизъм. Ани винаги намираш сила освен за себе си да даваш кураж и на другите, благодаря Ви за усмивките
  • Ето още една
  • SOOOOOOS...
    Живота... не е толкова черен!
    Ето ти една усмивка от мен!
  • Хубаво... и много тъжно...
    Обърни бинокъла...
    Роздрави!
  • Съграждай отново! Живота е прекрасен! Поздрави! Малко тъжно ми стана.
  • защо си толкова тъжен...светът пази и толкова красота...
    и в душата ти...с обич за теб...
Propuestas
: ??:??