19 окт. 2008 г., 11:51

* * *

773 0 8

Руши  се   всичко,  дори  недокоснато,

във  пепел се  превръща туй що си градил,

с  любов мечтаното намираш  проснато

по очи и във кал, обръгнато от  живота немил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми красиво пишеш, поздравявам те
  • Хубав стих,кратък и ясен.Всеки има такива периоди.
    Поздрави!!!
  • Понякога Мариники, на човек му се струва , че всичко се сгромолясва край него, но винаги вярвам , че човек за добро или лошо трябва да си чете бележката: "Няма да е все така". Весела , Елена аз съм доста тежко болен, да не кажа неизлечимо от оптимизъм. Ани винаги намираш сила освен за себе си да даваш кураж и на другите, благодаря Ви за усмивките
  • Ето още една
  • SOOOOOOS...
    Живота... не е толкова черен!
    Ето ти една усмивка от мен!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....