19.10.2008 г., 11:51

* * *

768 0 8

Руши  се   всичко,  дори  недокоснато,

във  пепел се  превръща туй що си градил,

с  любов мечтаното намираш  проснато

по очи и във кал, обръгнато от  живота немил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хареса ми красиво пишеш, поздравявам те
  • Хубав стих,кратък и ясен.Всеки има такива периоди.
    Поздрави!!!
  • Понякога Мариники, на човек му се струва , че всичко се сгромолясва край него, но винаги вярвам , че човек за добро или лошо трябва да си чете бележката: "Няма да е все така". Весела , Елена аз съм доста тежко болен, да не кажа неизлечимо от оптимизъм. Ани винаги намираш сила освен за себе си да даваш кураж и на другите, благодаря Ви за усмивките
  • Ето още една
  • SOOOOOOS...
    Живота... не е толкова черен!
    Ето ти една усмивка от мен!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...