8 jun 2011, 11:18

* * *

813 0 0

Помниш ли къде се запознахме?

От спомените ни – най-съкровените, боли ли?

Забравил ли си колко близки бяхме?

На сърцето си вика уби ли?

Аз няма да забравя, обещала съм, ще го изпълня -

в съзнанието си пазя миговете ярки, живи.

Ако любов назаем било е, то цялата я върнах.

Малко време и един ден пак ще съм щастлива.

Единствено възпират ме последствията -

 

лабиринт от мисли, отново в него се изгубих.

И преструвките, сълзите, обвиненията

 

се смесиха, въпросът е дали си струваше...

Е, явно, щом така трудно се сбогувахме.

(а)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меланхолия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...