8 jun 2011, 11:18

* * *

807 0 0

Помниш ли къде се запознахме?

От спомените ни – най-съкровените, боли ли?

Забравил ли си колко близки бяхме?

На сърцето си вика уби ли?

Аз няма да забравя, обещала съм, ще го изпълня -

в съзнанието си пазя миговете ярки, живи.

Ако любов назаем било е, то цялата я върнах.

Малко време и един ден пак ще съм щастлива.

Единствено възпират ме последствията -

 

лабиринт от мисли, отново в него се изгубих.

И преструвките, сълзите, обвиненията

 

се смесиха, въпросът е дали си струваше...

Е, явно, щом така трудно се сбогувахме.

(а)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меланхолия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...