8 июн. 2011 г., 11:18

* * *

808 0 0

Помниш ли къде се запознахме?

От спомените ни – най-съкровените, боли ли?

Забравил ли си колко близки бяхме?

На сърцето си вика уби ли?

Аз няма да забравя, обещала съм, ще го изпълня -

в съзнанието си пазя миговете ярки, живи.

Ако любов назаем било е, то цялата я върнах.

Малко време и един ден пак ще съм щастлива.

Единствено възпират ме последствията -

 

лабиринт от мисли, отново в него се изгубих.

И преструвките, сълзите, обвиненията

 

се смесиха, въпросът е дали си струваше...

Е, явно, щом така трудно се сбогувахме.

(а)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меланхолия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...