8 июн. 2011 г., 11:18

* * *

811 0 0

Помниш ли къде се запознахме?

От спомените ни – най-съкровените, боли ли?

Забравил ли си колко близки бяхме?

На сърцето си вика уби ли?

Аз няма да забравя, обещала съм, ще го изпълня -

в съзнанието си пазя миговете ярки, живи.

Ако любов назаем било е, то цялата я върнах.

Малко време и един ден пак ще съм щастлива.

Единствено възпират ме последствията -

 

лабиринт от мисли, отново в него се изгубих.

И преструвките, сълзите, обвиненията

 

се смесиха, въпросът е дали си струваше...

Е, явно, щом така трудно се сбогувахме.

(а)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меланхолия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...