22 dic 2007, 0:02

* * *

  Poesía
901 0 3
Понякога очите ти приличат на морето,
което своите желания не знае.
И не в един, а в много брегове се приютява
и ги напуска след миг един.
Но казват, че морето е дълбоко
и всичко крие в своите недра.
Може би и ти криеш своите чувства
някъде дълбоко в своята душа.
Кого ли заблуждавам, кого ли се опитвам да излъжа -
аз зная, че времени са чувствата ти,
защото разнообразието за тебе е живот,
за морето е живот.
И то живее със всеки прилив, със всеки отлив,
всеки миг в наслада то превръща -
ти превръщаш.
И ако някога забравя - какъв си всъщност ти,
в прегръдките ти нежни ще се сгуша и ще заспя,
за да те помня влюбен в мене
и цялата ти нежност и закрила -
на един човек, че се е посветила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...