22 dic 2007, 0:02

* * *

  Poesía
904 0 3
Понякога очите ти приличат на морето,
което своите желания не знае.
И не в един, а в много брегове се приютява
и ги напуска след миг един.
Но казват, че морето е дълбоко
и всичко крие в своите недра.
Може би и ти криеш своите чувства
някъде дълбоко в своята душа.
Кого ли заблуждавам, кого ли се опитвам да излъжа -
аз зная, че времени са чувствата ти,
защото разнообразието за тебе е живот,
за морето е живот.
И то живее със всеки прилив, със всеки отлив,
всеки миг в наслада то превръща -
ти превръщаш.
И ако някога забравя - какъв си всъщност ти,
в прегръдките ти нежни ще се сгуша и ще заспя,
за да те помня влюбен в мене
и цялата ти нежност и закрила -
на един човек, че се е посветила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...