Dec 22, 2007, 12:02 AM

* * *

  Poetry
900 0 3
Понякога очите ти приличат на морето,
което своите желания не знае.
И не в един, а в много брегове се приютява
и ги напуска след миг един.
Но казват, че морето е дълбоко
и всичко крие в своите недра.
Може би и ти криеш своите чувства
някъде дълбоко в своята душа.
Кого ли заблуждавам, кого ли се опитвам да излъжа -
аз зная, че времени са чувствата ти,
защото разнообразието за тебе е живот,
за морето е живот.
И то живее със всеки прилив, със всеки отлив,
всеки миг в наслада то превръща -
ти превръщаш.
И ако някога забравя - какъв си всъщност ти,
в прегръдките ти нежни ще се сгуша и ще заспя,
за да те помня влюбен в мене
и цялата ти нежност и закрила -
на един човек, че се е посветила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...