9 dic 2013, 11:04

* * * 

  Poesía
741 1 6

Пропука се бронята, маската падна,
вулканът разтвори горещо сърце,
познавате ме сдържана и хладна
и плаши ви моето ново лице.

 

Земята за миг се до дъно разтваря,
небето топи се и капят звезди,
пустиня потъва, морето изгаря,
подтискани страсти вещаят беди.

 

Посяхте си бури, ще жънете вятър,
аз - укротената раждам торнада.
Страхливци, та това е само театър,
още миг, два и завесата пада.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??