Напъзряват кайсиите на двора,

месец май е безбрежна река.

И вали, и вали без умора!

И дано и дано да умра!

Мойта първа, невинна изгора

днес се жени и става снаха.

А сърцето ми, то без умора

търси брод, търси прошка една.

Наедряват над мен черни мисли,

като буря, вулкан, планина!

И вали, и вали, и вали...

Месец май е съдбовна река!

Днес горя, днес премислям, мълча...

Мойта вярна изгора - нощта,

за дъжда, за дъжда се венчá!