Мълчанието направо ме убиваше.
Как може да е толкова инат?
Сърцето ми в гърдите спираше,
тъга ли беше, или просто яд...
Да каже дума, две, но не намираше.
Да чупя, плача, да крещя?
Той нищичко ли не разбираше?
Да взема аз да помълча...
И утре... пак.
© Екатерина Ангелова Todos los derechos reservados