esamissy
37 el resultado
И двеста пъти да повторя,
недей да казваш, че боли!
Боли от моята умора,
че любовта във мене спи.
Аз искам страст, аз искам огън, ...
  168 
  513 
Погледни как слънцето блести...
А мислеше, че няма пак да блесне.
Няма отчаяние без сълзи,
но дори и в отчаянието надежда
пак ще светне като слънцето, нали? ...
  326 
Когато птиците в небето си играят
и полъх топъл тихичко напява,
ще те потърся в мислите навярно,
и как не бях сама тогава.
Не беше нещо много важно, ...
  431 
Искам пак да е лято дори и за кратко,
нови трепети, нови тъй топли лъчи.
Да ме гали по бузите вятърът сладко,
да почувствам, че жива съм, както преди.
Ще запея с китарата старите песни, ...
  717 
Знак трябва ли да давам, че си тръгвам?
Да дам ли шанс да се опиташ да ме спреш?
А мога просто да не се обърна
и сигурна съм няма и да разбереш.
Аз мога да изчезна с първите лъчи ...
  637 
Не мога така, погледни ме - побърках се!
В ъгъла тъмен безмълвно стоя,
сложи ме там - към стената обърната
и ме забрави, останах сама.
Имаше време, когато не спираше ...
  407 
Помня очите ти как се усмихваха.
Как да забравя тези очи.
Просто стоеше, пред буря - затишие,
мисли ми минаха две или три.
Помня "Здравей!" и небрежно, и мило, ...
  557 
Въртя се нощем, сън не ме лови.
В ума ми скърцат мисъл подир мисъл.
Когато дойде ден - навън вали
и спряла е Земята, не върти се,
макар да знам, че всъщност се върти. ...
  395 
Не беше ли, когато там бях аз?
И не видя ли тази тъмна стая
на счупени крила и страх
и грешките преди да ги позная,
пространството на всичко и на нищо. ...
  365 
В големия град е самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици дълги, трамваи, въздишки.
Трепети скрити, думи без смисли.
Мисли в кутийки бръмчат всекидневно. ...
  427 
Дали реалност беше? Затвори очи.
Спомен безпогрешен, тихо ти шепти,
за една усмивка, смях разнася вятърът
и прегръдки мили топлиха душата ти.
Дни и нощи минаха. Беше тя, нали? ...
  440 
Мразя го! Изпи до капка всичко, дето дишах.
Но болното и лошото, и тъжното.
Красивото го имах и го имам,
но не и с него! Никога не ще съм същата.
Улавяше сълзите ми без милост до последно... ...
  527 
Сънувах те, ти беше ми в съня.
Докоснах те, погалих ти ръката.
Усмивката ти влезе ми в ума,
като че ли за първи път те опознавах!
В очите взираше се толкова дълбоко... ...
  1201 
Вали, не спира.
Слънцето не стопли ме, замръзвам.
Очи повдигам.
Горят ми бузите тези проклети сълзи.
Не ми достига ...
  521 
---
Мълчанието направо ме убиваше.
Как може да е толкова инат?
Сърцето ми в гърдите спираше,
тъга ли беше, или просто яд...
Да каже дума, две, но не намираше. ...
  617 
Какво ли за губене има -
сив ден между градските камъни.
Без смях и без трепети зима.
А може би стари сме станали?
Малки неща най-любими ...
  633 
И ти и аз играчки две,
безмилостно живот ни блъска
един във друг назад-напред.
Дори да искаш, времето не връщаш,
тече, не чака, все тече. ...
  579 
Коледният ден
Зимата в леглото връхлетя ми,
декември е, но чак сега разбрах
по бляскави гирлянди, по елхата,
от лампичките - цветна светлина. ...
  581 
Да заплача ли, когато си отидеш?
За това, че ме научи как да чувствам.
Или на раздяла във очите
да ми видиш само студ и пусто.
Да протегна ли ръце да те прегърна? ...
  701 
Нежно капчиците стичат се.
Помниш ли тогава есента?
Двамата невинно се обичахме.
*
Леко падат си снежинките. ...
  551 
Съдбата толкова тежи ми -
сега е твой, а минало за мен,
и произнася чуждо име.
Безсилието ме сразява,
следи ме безотказно ден след ден. ...
  588 
---
Забравен остров "Страст и нежност",
горящ в сърцето, чакащ теб.
Забавен бяг на скритите вълшебства,
любов, тъга, отрова, лек.
Изваян блян за бъдещата среща, ...
  623 
Трудно ми е да обичам...
сама,
по устните въздишка.
Сънят
не ме накара да забравя ...
  611 
Не плачи, недей, от сълзи болка не минава.
Хубав беше миналият ден,
споменът от него все в сърцето е останал,
дръж го и недей да гледаш в мен.
Не плачи, недей, от сълзи смисъл няма, ...
  665 
Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел, ...
  576 
Когато за първи път в нещо се клех,
то беше за обич, то беше във вярност,
но ти ме отблъсна и нищо не взе -
тогава душата остави в страдание.
Когато за втори път си обещах, ...
  709 
Да гледам как той ме изпива с очи,
а после си тръгва, оставя ме с нищо.
В гърдите, когато прехвърчат искри,
гаси ги с целувка и в миг - си отишъл.
Да чувам как името нежно шепти, ...
  734 
Неочаквана сълза се тихо спусна -
в мъжките очи се беше скрила.
Tихо той ръката си отпусна
по горящите ù нежни устни,
в сърцето отпечатък съхранили. ...
  588 
Нощта е тиха, хапещо студена,
а топли устните треперят.
Любов в гърдите тихо стене,
а още не е време, не е време
прегръдките покоя да намерят. ...
  624 
Нови времена и нови хора,
машини, сгради, суета, пари.
Различен свят, забравена природа
и сив от фабриките дим.
Да спреш за миг да се огледаш, ...
  581 
Няма смисъл в преследвано минало,
да се гоним със сенки от вчера,
Ще ги стигнем отново
и пак, заболи ли ни,
ще се мразим, загубено време е. ...
  511 
Замръзнах аз, застанах вцепенено,
сърцето не потрепна, блесна в миг сълза.
Лицето - бледосиво, вкаменено.
Не виждах, молех се да е лъжа.
Отровна мъка силно ме прегърна, ...
  551 
Нов ден, а същите тревоги,
останали от вчерашния сън.
Сърцето и умът ми спорят
обичана ли съм или не съм.
Умората следи ме като сянка, ...
  663 
Времето забавило е ритъм,
бавно стичат се минутите.
Няма смисъл да поглеждам другите -
всеки ми се струва по-щастлив.
Обичаш ли ме - пак се питам. ...
  565 
На разум бялата отсянка
и тя загуби се от опиата,
за който би се борил всеки
и би го ползвал за примамка
на други, търсещи го с жажда. ...
  909 
Животът е странно нещо.
Години на радост и сълзи,
ту бавен, ту адски забързан,
пролуки, бариери и пречки.
Минало и настояще, ...
  650 
Propuestas
: ??:??