***
Като наказано дете се чувствам,
като наказано във ъгъла дете.
От болка без любов се пръска
измръзналото в пролетта сърце.
Очите ми в сълзи бленуват
за топъл поглед в твоите очи,
душата ми до смърт жадува
да я докоснеш с нежност ти.
Но твоето сърце за миг не трепва
и любовта ти вече се прекърши,
а тишината кротко ми нашепва,
че свърши всичко. Всичко свърши!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роза Василева Todos los derechos reservados
