***
Като наказано дете се чувствам,
като наказано във ъгъла дете.
От болка без любов се пръска
измръзналото в пролетта сърце.
Очите ми в сълзи бленуват
за топъл поглед в твоите очи,
душата ми до смърт жадува
да я докоснеш с нежност ти.
Но твоето сърце за миг не трепва
и любовта ти вече се прекърши,
а тишината кротко ми нашепва,
че свърши всичко. Всичко свърши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Василева Всички права запазени
