На небето изгря звездичка.
Роди се мойта малка дъщеричка.
Името й е Стиляна.
Да е весела и все засмяна.
На пети май две хиляди и пета година.
Да е жива, здрава до амина.
Вдигнахме голяма наздравица
за моята малка красавица.
С нетърпение я чаках аз
и нежно казвах й на глас:
Ти си мойто чедо мило,
като птиче във гнездо се свило.
Със секцио роди се тя.
Още оттогава правеше беля.
Терминът ми вече минава,
а Стелче и знак не ми дава.
Сгушила се на топличко в корема,
седи си и кротко си дреме.
Осем дни след термина минават
и лекарите Стелче да извадят решават.
Роди се три и деветстотин килограма,
за огромна радост на тате и мама.
Петдесет и един сантиметра висока,
много беличка и още сивоока.
Беше кротка, не беше ревлива.
Много обичаше да си поспива.
Но дойдеше ли време за храна,
отваряше една голяма уста.
Сега е с руса косичка
и кафеви очички.
Има чипо носленце
и червени устнички.
Отрано взе да гука.
Обръща се по корем
и сякаш хич не й пука,
че още малка е за този ден.
А ние всички тук у нас
слушахме я във захлас
как ту плаче, ту се смее,
как ту гука или как лудее.
Първото зъбче изникна,
но температура не вдигна.
Второто също проби,
а Стели не пророни сълзи.
Лазеше като войник,
само напред към свойта цел.
А дистанционно мерне ли за миг,
да й го вземеш трябва да си доста смел.
Започна на крака да се изправя,
опитва седнала да постои.
Но много бързо пак забравя,
че трудно е да устои.
Научи се да казва
мама, тати, баба, дядо
и всичко да показва,
за да може да се дава.
После дойде ред
да ходи в проходилка
и като пчела на мед
взе да се кандилка.
Мале, беше много кротка,
но напоследък ден след ден
става като дива котка
и настъпва лош момент.
Около годинката проходи.
Вече се опитва да говори.
Иска само мъни, мъни,
много дъвки и бонбони.
Много бяга, пада, става
и на мира не ме оставя.
Знае вече да ми се налага
и ще изяде голямата тояга.
Нещичко, ако не хареса,
веднага губи интереса.
Почва силно да реве
и на земята се тресе.
Всичко трябва да се пипне.
Всичко трябва да се лапне.
И само някой някъде да иде
сметката ще му се види.
А децата колко ги обича,
все след тях върви и тича
А пък с техните играчки
стават все едни закачки.
Баба, дядо като идват
става мъничка глезанка.
И не дава да си тръгват,
прави се на калпазанка.
Тя е моята принцеса сладка.
Мама иска да си я изпапка.
Златна, мила, нежна и красива,
много весела и много игрива.
Тя е мила кукличка на мама.
Мойто слънчице, което ме огрява.
Толкова е малка, а вече е голяма,
че не мога и за миг да я оставя.
Вече толкова е тя пораснала,
в истинска госпожичка прераснала.
На мама и на тати рожбата прекрасна,
Малкото бебоче - голямо ми порасна.
Обичам те много, безкрайно,
мило мамино детенце.
Действаш ми така омайно,
като нежно цветенце.
Не мога без теб да живея.
За твоите прегръдки копнея.
За сладка мъничка целувка.
За нежна невинна преструвка.
Обичам те повече от всичко,
мое ангелче сладко, добричко.
И винаги ще бъда до тебе,
когато ти имаш нужда от мене.
Никога няма да те оставя,
никога няма да те забравя.
В сърцето ми ще бъдеш ти
до края на моите дни!
А когато дойде краят,
пак не ще да те оставя.
Духом ще идвам при тебе,
мое малко, обичано бебе!
© Деси Todos los derechos reservados