13 oct 2016, 16:24

*** 

  Poesía » De amor
217 0 0

 

Животът й бе сълза,
от която само гълъбите пиеха
сред коларатурата на замислени щурци.
После го откри
сред несравнимия елексир
на очарованието,
което разпъпеният ден дарява.
И срещата им -
изящна като лунен сърп,
приседна на злака на радостта.
Но когато се разделиха,
възправи взор
към същите очакващи звезди,
за да събере дъха в един танц,
чрез който нищо да не забравя...

© Татяна Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??