***

Oct 13, 2016, 4:24 PM

Poetry » Love

232 0 0

Животът й бе сълза,
от която само гълъбите пиеха
сред коларатурата на замислени щурци.
После го откри
сред несравнимия елексир
на очарованието,
което разпъпеният ден дарява.
И срещата им -
изящна като лунен сърп,
приседна на злака на радостта.
Но когато се разделиха,
възправи взор
към същите очакващи звезди,
за да събере дъха в един танц,
чрез който нищо да не забравя...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

***

Свързани произведения

Comments

Random works