Oct 13, 2016, 4:24 PM

***

  Poetry » Love
380 0 0

 

Животът й бе сълза,
от която само гълъбите пиеха
сред коларатурата на замислени щурци.
После го откри
сред несравнимия елексир
на очарованието,
което разпъпеният ден дарява.
И срещата им -
изящна като лунен сърп,
приседна на злака на радостта.
Но когато се разделиха,
възправи взор
към същите очакващи звезди,
за да събере дъха в един танц,
чрез който нищо да не забравя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...