13 ago 2017, 0:37

* * *

  Poesía
602 1 0

Отново самотен се лутам в нощта

и търся утеха във всяка звезда.
Небето спокойно вика, зове

и бавно ме дърпа със студени ръце.
Къде ли сгреших? При кого ли е тя?
Само животът ще каже това.
Любовта към нея ми дава сили

да продължа и бавно ме тласка към нова мечта.
Мечтател наричан от всички деца,

но знаят ли колко ми липсваш в съня?
Живота ми дава цел да продължа,

да следвам мечтата на всяка цена.
Безумно красива и нежна бе тя,

а с тази усмивка ми влезе в ума.
Ужасно много липсва всичко това,

но остави ми точно тази мечта

да си я върна някога за вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иво Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...