14 jun 2021, 10:41

0ще нося

  Poesía » Civil
565 0 1

Още нося едно младо момиче,
което говори вечер с звездите -
думите бавно лунно събличат
наивното бързо в живота и тичане!

 

Думите в минало време редяха
спомени в краски на розово,
само звездите отгоре шумяха
търсещи от всичкото... стойностно!

 

Бяха записали целия път -
от високото ясно се вижда,
колко пъти много "греши" 
да  раздава обич от себе си - чиста!

 

Момичето смирено навежда глава
и пак говори с звездите,
те носиха от векове правила -
Твоята вяра изгражда мечтите!

 

Щедро животът обича да дава
награда, за грамчета вяра,
стари болки да изкоренява... 
Звездите в утрото - преначертават!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...