Още нося едно младо момиче,
което говори вечер с звездите -
думите бавно лунно събличат
наивното бързо в живота и тичане!

Думите в минало време редяха
спомени в краски на розово,
само звездите отгоре шумяха
търсещи от всичкото... стойностно!

Бяха записали целия път -
от високото ясно се вижда,
колко пъти много "греши" 
да  раздава обич от себе си - чиста!

Момичето смирено навежда глава
и пак говори с звездите,
те носиха от векове правила -
Твоята вяра изгражда мечтите!

Щедро животът обича да дава
награда, за грамчета вяра,
стари болки да изкоренява... 
Звездите в утрото - преначертават!