0ще нося
Още нося едно младо момиче,
което говори вечер с звездите -
думите бавно лунно събличат
наивното бързо в живота и тичане!
Думите в минало време редяха
спомени в краски на розово,
само звездите отгоре шумяха
търсещи от всичкото... стойностно!
Бяха записали целия път -
от високото ясно се вижда,
колко пъти много "греши"
да раздава обич от себе си - чиста!
Момичето смирено навежда глава
и пак говори с звездите,
те носиха от векове правила -
Твоята вяра изгражда мечтите!
Щедро животът обича да дава
награда, за грамчета вяра,
стари болки да изкоренява...
Звездите в утрото - преначертават!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
