Гледам и се чудя,
Защо в мен нищо
Те не будят.
Нежно и спокойно
Да лежат,
Сякаш в мир,
Небрежност, свобода.
Няма ни сълза
В очите,
Ни капка жал,
Нит страх.
Сякаш щастие намирам
Аз за тях ,
Че мъртви са горките.
Нормално ли е то,
Нищо да не бие,
Ни камбани да звучат,
Това светът е през очите.
Зная аз,
Че за тях е края,
Няма я тъга,
С радост ги изпращам
В тъмнина,
По-добра от реалността,
То света е тъй студен,
Тъй мрачен
Чак в мен въпрос поражда,
Нима смъртта е страшна,
или да живееш на света ?
© Vasil Kaloyanov Todos los derechos reservados