16 окт. 2024 г., 23:35

#1 

  Поэзия » Философская
180 1 0

Гледам и се чудя,

Защо в мен нищо

Те не будят.

 

Нежно и спокойно

Да лежат,

Сякаш в мир,

Небрежност, свобода.

 

Няма ни сълза

В очите, 

Ни капка жал,

Нит страх.

 

Сякаш щастие намирам

Аз за тях ,

Че мъртви са горките.

 

Нормално ли е то,

Нищо да не бие,

Ни камбани да звучат,

Това светът е през очите.

 

Зная аз,

Че за тях е края,

Няма я тъга,

С радост ги изпращам

 

В тъмнина, 

По-добра от реалността,

То света е тъй студен,

Тъй мрачен

 

Чак в мен въпрос поражда,

Нима смъртта е страшна,

или да живееш на света ?

© Vasil Kaloyanov Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??