1 dic 2009, 9:03

100 хиляди брези

  Poesía » Otra
950 0 1

100 хиляди брези – гробище зловещо.

До всяка труп сега стои.

Изваяни като че ли от мрамор,

стоят 100 хиляди брези.

 

Точно под краката ми, с куршуми

надупчена, плаче земята.

Вятърът плачевно в клоните шуми

и се блъска диво в гората.

 

Трупове нападали ме спъват.

Онемели са оръдията вече.

Гарваните хората кълват.

Реката с кърви плаче.

 

И нито денем, нито нощем,

тук хора никога не идват.

Тук напорът на болка разпиляна

смачква силата, страха подсилва.

 

Когато изтекат 40-те им дни,

те ще се възнесат в небето,

а дотогава бавно ще угниват

под окървавено-белите дървета.

 

100 хиляди брези – гробище зловещо.

До всяка труп сега стои.

Изваяни като че ли от мрамор,

стоят 100 хиляди брези.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...