100 хиляди брези
100 хиляди брези – гробище зловещо.
До всяка труп сега стои.
Изваяни като че ли от мрамор,
стоят 100 хиляди брези.
Точно под краката ми, с куршуми
надупчена, плаче земята.
Вятърът плачевно в клоните шуми
и се блъска диво в гората.
Трупове нападали ме спъват.
Онемели са оръдията вече.
Гарваните хората кълват.
Реката с кърви плаче.
И нито денем, нито нощем,
тук хора никога не идват.
Тук напорът на болка разпиляна
смачква силата, страха подсилва.
Когато изтекат 40-те им дни,
те ще се възнесат в небето,
а дотогава бавно ще угниват
под окървавено-белите дървета.
100 хиляди брези – гробище зловещо.
До всяка труп сега стои.
Изваяни като че ли от мрамор,
стоят 100 хиляди брези.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Всички права запазени
