5 jul 2007, 11:13

*** 

  Poesía
596 0 5
           



                                            *****

                          Едва се сдържам да не плача,
                          замина преди толкова слънца,
                          от жегата едва се влача,
                          изчезна даже и дъжда.

                          Някой май че беше казал:
                          войникът е като скала,
                          недей му вярва толко сляпо,
                          когато воинът е жена.

                          Събирай си багажа и ела си,
                          животът ми без теб не е богат,
                          липсват лукс и екстра класи,
                          но тук ли си - прилича на палат. 
                             
                

© Олга Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??