Jul 5, 2007, 11:13 AM

***

  Poetry
819 0 5
           



                                            *****

                          Едва се сдържам да не плача,
                          замина преди толкова слънца,
                          от жегата едва се влача,
                          изчезна даже и дъжда.

                          Някой май че беше казал:
                          войникът е като скала,
                          недей му вярва толко сляпо,
                          когато воинът е жена.

                          Събирай си багажа и ела си,
                          животът ми без теб не е богат,
                          липсват лукс и екстра класи,
                          но тук ли си - прилича на палат. 
                             
                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олга Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...