***
818
0
5
*****
Едва се сдържам да не плача,
замина преди толкова слънца,
от жегата едва се влача,
изчезна даже и дъжда.
Някой май че беше казал:
войникът е като скала,
недей му вярва толко сляпо,
когато воинът е жена.
Събирай си багажа и ела си,
животът ми без теб не е богат,
липсват лукс и екстра класи,
но тук ли си - прилича на палат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Олга Христова Всички права запазени
