26 nov 2025, 12:26

# 12

  Poesía
69 0 0

Бай Ганьо,

ще да ни е прототипа.

Ние ще да сме продукта,

Продукт на време,

Безхаберие.

 

Да се остави той на първобитното,

да е алчен, безразличен, необразован,

не любящ….

да липсва интереса към света.

Да се затвори той в ума,

създавайки илюзия за представата си за света.

 

Как да очакваш от тях да имат те душа.

Та нали трябва да влезеш в обувките на ближния,

да простят на врага, и не само ами да го и обичат.

Но не знаят те какво е то любовта,

Не могат даже себе си да заобичат.

 

И да, това са хората сега.

Хора замръзнали  в студени времена,

Неспособни да видят вече съществуваща светлина,

светлина топла, готова да ги обгърне и успокои.

Не са готови да обичат себе си.

Изстрадали,

дали живота си за реалността.

 

Реалността,

която допуска ужасите по света….

същата която не разполага с правила.

Грешно те са гледали горките все навън,

Все през прозорец,

Търсели красота, смисъл на живота….

 

А той пък вечно бил е там,

но никой не се е осъзнал,

Смисълът няма,

но това което гледаш и си го представяш

Можеш просто да го изживяваш.

 

Няма нужда да гледаш през перде ,

А да излезеш.

Създадеш.

И да станеш част от твоето битие.

 

 

Сега са нови времена,

На новите творци,

Инжинери, програмисти.

Те ще трябва да видят светлина.

Иначе ние последните Бай Ганьовци,

Ще сме на света.

Може би по-добре ще е така.

 

Ще чакаме ли и ние някой да ни спаси

или пораснали сме вече и знаем,

че ще оправим и сами.

Вярваме ли в нашите мечти,

Вярваме ли, че светло бъдеще сме способни да спасим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Saint_Germain Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...